Аз обаче обичам съботата. Обичам междинните неща, откраднатите времена, непредвидените нощни отклонения от плана (който на свой ред е отклонение от някой друг план, хаха). Не, ако трябва да премахна някой месец, бих омела втората половина на януари, целият февруари и поне първата половина на март. Бих вкарала април там, а май – през април. Добре, окей, скоро и това ще стане, натам сме го подкарали.
Седя в Онда, джедита мои, пиша си едно домашно и си мисля някакви Много Важни Неща (защо лакът се олющва повече от едни пръсти на краката, отколкото от други, при еднакво търкане в обувката о тях… защо едната ми гърда е по-голяма от другата и дали като вървя прави различно полюляване… защо изядох това кексче сега, при положение че съм на зъболекар след час, а и парите ми са назаем… какъв беше онзи възрастен мъж, когото намерих – с разкопчана додолу розова риза и бяла брада – облегнат с две ръце на стената пред стълбите във входа ми и на когото помогнах да се качи до асансьора: “старостта е неизличима болест” каза и се засмя, благодари и ме помоли да натисна 11-тия етаж, никога друг път не го бях виждала, а живея там от 25 години, приличаше страшно на баща ми…) (мащ)
аз обичам цяло пролет, лято, есен. зимата нещо не ми понася много. август в софия ми харесва, щото е празничко и малко прилича на софия от соца. но то може би зависи и къде се намираш през август. а за неделите сме си говорили, че обичам. пак защото можеш да излезеш и да е спокойно, тихо, бавничко. да изгориш от слънце и вятър на някоя пейка, толкова спокойно. (миза)
Едно време обичах най-много понеделника. Беше ми хубаво и ми носеше някакво фалшиво усещане за ново начало и сили с него. Те свършваха във вторник и затова дълго време възприемах срядата като малък петък. Сега чакам събота и неделя. И понеделник, всъщност. (веранда терасова)
Posted by tarator on 21 юли 2009 г. at 11:09
Аз обаче обичам съботата. Обичам междинните неща, откраднатите времена, непредвидените нощни отклонения от плана (който на свой ред е отклонение от някой друг план, хаха). Не, ако трябва да премахна някой месец, бих омела втората половина на януари, целият февруари и поне първата половина на март. Бих вкарала април там, а май – през април. Добре, окей, скоро и това ще стане, натам сме го подкарали.
Седя в Онда, джедита мои, пиша си едно домашно и си мисля някакви Много Важни Неща (защо лакът се олющва повече от едни пръсти на краката, отколкото от други, при еднакво търкане в обувката о тях… защо едната ми гърда е по-голяма от другата и дали като вървя прави различно полюляване… защо изядох това кексче сега, при положение че съм на зъболекар след час, а и парите ми са назаем… какъв беше онзи възрастен мъж, когото намерих – с разкопчана додолу розова риза и бяла брада – облегнат с две ръце на стената пред стълбите във входа ми и на когото помогнах да се качи до асансьора: “старостта е неизличима болест” каза и се засмя, благодари и ме помоли да натисна 11-тия етаж, никога друг път не го бях виждала, а живея там от 25 години, приличаше страшно на баща ми…) (мащ)
Posted by tarator on 21 юли 2009 г. at 15:06
това е бил дядо боже!
(мизка)
Posted by tarator on 21 юли 2009 г. at 15:52
и аз си го помислих. само цветът на ризата ме озадачи. (мащ
)
Posted by tarator on 21 юли 2009 г. at 16:23
на мода са шарени кецове и розови ризи. дядо боже май е фешън виктим.
аз Много Мразя Август.
Иксам да спя тогава лятно-зимен сън.
(йойо)
Posted by tarator on 21 юли 2009 г. at 16:42
аз обичам цяло пролет, лято, есен. зимата нещо не ми понася много. август в софия ми харесва, щото е празничко и малко прилича на софия от соца. но то може би зависи и къде се намираш през август. а за неделите сме си говорили, че обичам. пак защото можеш да излезеш и да е спокойно, тихо, бавничко. да изгориш от слънце и вятър на някоя пейка, толкова спокойно.
(миза)
Posted by tarator on 21 юли 2009 г. at 16:44
Обичам да си направя неделята в сряда. А в официалната неделя да бачкам до посиняване. (мащ)
Posted by tarator on 21 юли 2009 г. at 17:14
Едно време обичах най-много понеделника. Беше ми хубаво и ми носеше някакво фалшиво усещане за ново начало и сили с него. Те свършваха във вторник и затова дълго време възприемах срядата като малък петък. Сега чакам събота и неделя. И понеделник, всъщност. (веранда терасова)